Lilia_Anna (Boyana) Lilia_Anna (Boyana)
6 135
14 окт. 2020 г., 00:58

* * *

473 1 1

 

Денят – нощта,

денят – нощта,

изтъкават мислите,

които чувстваме с телата си.

Върхът на гласа ти

пробожда тъпанчето ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Boyana Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Отново втъкаваш майсторски, в лаконичната форма, голяма мъдрост, Бояна! Това редуване на денят и нощта, което придава кълбовидност на битието и парадоксалност на смисъла, се изявява чрез финалния контрапункт, удостоверяващ гласа като вредно и "пробождащо тъпанчето острие" на фона на гъвкавите мисли, "които чувстваме с телата си". Моите поздравления за сътворената тук нестандартна и дълбока поетика!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0