* * *

Poesía » Otra

471 1 1

Денят – нощта,

денят – нощта,

изтъкават мислите,

които чувстваме с телата си.

Върхът на гласа ти

пробожда тъпанчето ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Отново втъкаваш майсторски, в лаконичната форма, голяма мъдрост, Бояна! Това редуване на денят и нощта, което придава кълбовидност на битието и парадоксалност на смисъла, се изявява чрез финалния контрапункт, удостоверяващ гласа като вредно и "пробождащо тъпанчето острие" на фона на гъвкавите мисли, "които чувстваме с телата си". Моите поздравления за сътворената тук нестандартна и дълбока поетика!

2020-10-14T01:55:42+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0