* * *

Poesía » Otra

472 1 1

Денят – нощта,

денят – нощта,

изтъкават мислите,

които чувстваме с телата си.

Върхът на гласа ти

пробожда тъпанчето ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Отново втъкаваш майсторски, в лаконичната форма, голяма мъдрост, Бояна! Това редуване на денят и нощта, което придава кълбовидност на битието и парадоксалност на смисъла, се изявява чрез финалния контрапункт, удостоверяващ гласа като вредно и "пробождащо тъпанчето острие" на фона на гъвкавите мисли, "които чувстваме с телата си". Моите поздравления за сътворената тук нестандартна и дълбока поетика!

2020-10-14T01:55:42+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0