Lilia_Anna (Boyana)
135 529
14.10.2020 г., 0:58 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
283 1 1

 

Денят – нощта,

денят – нощта,

изтъкават мислите,

които чувстваме с телата си.

Върхът на гласа ти

пробожда тъпанчето ми.

© Boyana Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отново втъкаваш майсторски, в лаконичната форма, голяма мъдрост, Бояна! Това редуване на денят и нощта, което придава кълбовидност на битието и парадоксалност на смисъла, се изявява чрез финалния контрапункт, удостоверяващ гласа като вредно и "пробождащо тъпанчето острие" на фона на гъвкавите мисли, "които чувстваме с телата си". Моите поздравления за сътворената тук нестандартна и дълбока поетика!
Предложения
: ??:??