* * *

Поезия » Друга

465 1 1

Денят – нощта,

денят – нощта,

изтъкават мислите,

които чувстваме с телата си.

Върхът на гласа ти

пробожда тъпанчето ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

Отново втъкаваш майсторски, в лаконичната форма, голяма мъдрост, Бояна! Това редуване на денят и нощта, което придава кълбовидност на битието и парадоксалност на смисъла, се изявява чрез финалния контрапункт, удостоверяващ гласа като вредно и "пробождащо тъпанчето острие" на фона на гъвкавите мисли, "които чувстваме с телата си". Моите поздравления за сътворената тук нестандартна и дълбока поетика!

2020-10-14T01:55:42+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0