***
770
0
0
Пореден тъжен ден...
Крачех бавно под дъжда студен.
Не виждах цвят с очите,
не чувах звук с ушите.
Чувствах само болка и тежест в гърдите
и усещах как напират сълзите.
Крачех бавно под дъжда студен
и проклинах този ден.
По тротоара мокър крачех,
крачех, крачех и все до никъде не стигах...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Антонов Все права защищены
