31 авг. 2011 г., 20:38

Caput Mortuum

1.2K 0 2

            Caput Mortuum


Някой ден ще пием чай отново и ще се смеем.

 

Не искам никой да обичам, не искам и да мразя,

когато през нощта посягам към мъртвото удобство

от грам, грам и половина холандска носна сладост

на пода, върху грубите рендосани дъски.

 

Обезкръвеното ми тяло е разменната монета

и капки кръв изцеждат се от погледа студен,

под кожата ми лазят буболечки, бели твари,

олеквам плавно в рамките на движещия ден.

 

Направо там, на пода,

                                    върху грубите дъски.

 

Не искам да обичам, искам да я мразя,

отвсякъде пълзят изпепеляващи лъжи,

в изпразнената стая, заразена от свръхдоза,

тя пак крещи - видение от гадна фаза -

Лернейска хидра с огнен дъх любовен,

плътта усуква ми с треперещите си ръце

и топлият ù поглед смело ме поглъща,

а чувствата ù обгорени се понасят тихо

като посивял дим в облак мрачни мисли.

 

Опечалена

                        Губеща

                                          Незаобичана

 

С болезнен спомен от треските в коленете,

с прозрачна болка - кучи страх от самота,

от мъртва плът и прясна шепа буца пръст -

капут мортум - цвят разтворен в земна прах.

 

Последен дъх закачам в изсъхналите тръни

и като глинен великан от детските кошмари
в счупената тишина заспивам натрошен,

но знам...  ще дойдеш някой ден отново в моя сън.

 

Догарят бавно кръстосаните клечки от кибрит.

Оттук-нататък, това съм аз -

                                   един умиращ с много време.

                                                      Време е за помен.

 

12.12.2010 г.                                 Сандра Божкова

 

 

 

*Caput mortuum - маслена боя, която се използва в художествената живопис.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандра Божкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стефан, не разбирам кое му е трудното да "влезеш в час" на първо четене, но се радвам, че си харесал. Поздрав и една усмивка!
  • Признавам си,че трябваше да го прочета няколко пъти,за да "вляза в час",но това май направи удоволствието по-голямо.Харесва ми!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....