31.08.2011 г., 20:38

Caput Mortuum

1.2K 0 2

            Caput Mortuum


Някой ден ще пием чай отново и ще се смеем.

 

Не искам никой да обичам, не искам и да мразя,

когато през нощта посягам към мъртвото удобство

от грам, грам и половина холандска носна сладост

на пода, върху грубите рендосани дъски.

 

Обезкръвеното ми тяло е разменната монета

и капки кръв изцеждат се от погледа студен,

под кожата ми лазят буболечки, бели твари,

олеквам плавно в рамките на движещия ден.

 

Направо там, на пода,

                                    върху грубите дъски.

 

Не искам да обичам, искам да я мразя,

отвсякъде пълзят изпепеляващи лъжи,

в изпразнената стая, заразена от свръхдоза,

тя пак крещи - видение от гадна фаза -

Лернейска хидра с огнен дъх любовен,

плътта усуква ми с треперещите си ръце

и топлият ù поглед смело ме поглъща,

а чувствата ù обгорени се понасят тихо

като посивял дим в облак мрачни мисли.

 

Опечалена

                        Губеща

                                          Незаобичана

 

С болезнен спомен от треските в коленете,

с прозрачна болка - кучи страх от самота,

от мъртва плът и прясна шепа буца пръст -

капут мортум - цвят разтворен в земна прах.

 

Последен дъх закачам в изсъхналите тръни

и като глинен великан от детските кошмари
в счупената тишина заспивам натрошен,

но знам...  ще дойдеш някой ден отново в моя сън.

 

Догарят бавно кръстосаните клечки от кибрит.

Оттук-нататък, това съм аз -

                                   един умиращ с много време.

                                                      Време е за помен.

 

12.12.2010 г.                                 Сандра Божкова

 

 

 

*Caput mortuum - маслена боя, която се използва в художествената живопис.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандра Божкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стефан, не разбирам кое му е трудното да "влезеш в час" на първо четене, но се радвам, че си харесал. Поздрав и една усмивка!
  • Признавам си,че трябваше да го прочета няколко пъти,за да "вляза в час",но това май направи удоволствието по-голямо.Харесва ми!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...