31.08.2011 г., 20:38

Caput Mortuum

1.2K 0 2

            Caput Mortuum


Някой ден ще пием чай отново и ще се смеем.

 

Не искам никой да обичам, не искам и да мразя,

когато през нощта посягам към мъртвото удобство

от грам, грам и половина холандска носна сладост

на пода, върху грубите рендосани дъски.

 

Обезкръвеното ми тяло е разменната монета

и капки кръв изцеждат се от погледа студен,

под кожата ми лазят буболечки, бели твари,

олеквам плавно в рамките на движещия ден.

 

Направо там, на пода,

                                    върху грубите дъски.

 

Не искам да обичам, искам да я мразя,

отвсякъде пълзят изпепеляващи лъжи,

в изпразнената стая, заразена от свръхдоза,

тя пак крещи - видение от гадна фаза -

Лернейска хидра с огнен дъх любовен,

плътта усуква ми с треперещите си ръце

и топлият ù поглед смело ме поглъща,

а чувствата ù обгорени се понасят тихо

като посивял дим в облак мрачни мисли.

 

Опечалена

                        Губеща

                                          Незаобичана

 

С болезнен спомен от треските в коленете,

с прозрачна болка - кучи страх от самота,

от мъртва плът и прясна шепа буца пръст -

капут мортум - цвят разтворен в земна прах.

 

Последен дъх закачам в изсъхналите тръни

и като глинен великан от детските кошмари
в счупената тишина заспивам натрошен,

но знам...  ще дойдеш някой ден отново в моя сън.

 

Догарят бавно кръстосаните клечки от кибрит.

Оттук-нататък, това съм аз -

                                   един умиращ с много време.

                                                      Време е за помен.

 

12.12.2010 г.                                 Сандра Божкова

 

 

 

*Caput mortuum - маслена боя, която се използва в художествената живопис.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандра Божкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стефан, не разбирам кое му е трудното да "влезеш в час" на първо четене, но се радвам, че си харесал. Поздрав и една усмивка!
  • Признавам си,че трябваше да го прочета няколко пъти,за да "вляза в час",но това май направи удоволствието по-голямо.Харесва ми!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...