Някой ден ще пием чай отново и ще се смеем.
Не искам никой да обичам, не искам и да мразя,
когато през нощта посягам към мъртвото удобство
от грам, грам и половина холандска носна сладост
на пода, върху грубите рендосани дъски.
Обезкръвеното ми тяло е разменната монета
и капки кръв изцеждат се от погледа студен,
под кожата ми лазят буболечки, бели твари,
олеквам плавно в рамките на движещия ден.
Направо там, на пода,
върху грубите дъски.
Не искам да обичам, искам да я мразя, ...