Царят е гол
Днес видях една особа.
Важно мина през града.
Водеха я тумба хора.
Вееха ѝ със листа.
Зачудих се какво да сторя.
Всички свеждаха глава.
А тя, особата по кожа.
Да, буквално. Ей така.
Но навярно аз не виждам
този нежен розов лен.
Или някакъв неземно-
космичен може би сатен.
И нали съм си дивачка
расла в тъмните гори,
взех че се извиках:
Хей, зърното ти виси!
Тълпата ме завлече
и награби ме завчас.
Зашиха ми устата.
Но... написах го за вас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены
