4 апр. 2017 г., 11:50

***

851 1 0

Погледна нарцисът в небето-

огледа се и засия...

Че цяла нива слънчогледи

към него клатеха глава.

Поглеждаха го с надежда,

поне веднъж да замълчи.

Дано в тази суша тежка

да вземе, да се вразуми.

А той - глупакът -

дрипав просяк,

доволно кимаше с глава.

И сякаш с думи зли жигосва

изтънчените сетива...

Самотен стрък насред пустиня,

и плевел в нива засиял...

Сам гърчеше се в своята зима.

Доволен, че е още цял...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...