Погледна нарцисът в небето-

огледа се и засия...

Че цяла нива слънчогледи

към него клатеха глава.

Поглеждаха го с надежда,

поне веднъж да замълчи.

Дано в тази суша тежка

да вземе, да се вразуми.

А той - глупакът -

дрипав просяк,

доволно кимаше с глава.

И сякаш с думи зли жигосва

изтънчените сетива...

Самотен стрък насред пустиня,

и плевел в нива засиял...

Сам гърчеше се в своята зима.

Доволен, че е още цял...