16 авг. 2011 г., 12:28

Целунах ли те ?

902 0 6

                                              

                                                      Целунах ли те .....

 

 

Сънувах сън, пред мен стоеше ти,
прекрасна като северно сияние.
Очите  - тюркоазени звезди
ме гледаха изпълнени с желание.

     Но не за секс и плътски изтезания,
     така  модерни в днешния ни век,
     а за целувка нежна, с обич, с обещания,
     целувка страстна от любимия човек.

И докато гледах устните ти свежи,
приканващи, но и стремящи се към мен,
Морфей прекъсна моите копнежи.
Целунах ли те ? Беше ли до мен ? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво, но този Морфей как можа накрая в най-сублимния момент да се намеси и да развали всичко!
  • mariniki,
    Благодеря ! Приятно е да чуеш, че нещо твое е харесвано ...
  • хубаво е...много е хубаво..
  • Ена,
    за някои неща съм ненаситен и често ги сънувам...
    Ти си си виновна, че ще те затрупам с "Благодаря " ...
  • Целунал си я, разбира се.
    Иначе щеше пак да я сънуваш в същата ситуация.
    Много хубав стих!
    Обичам да спя, защото сънувам и защото имам избор да приема което искам за реалност...
    Много, много хубав стих!
    Повтарям се, но няма начин, наистина е много хубав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...