Целуни ме, съдба
Тази вечер нощта спусна облачно черния плащ
и обгърна пашкулено влюбено двама.
Затрептяха души. Запламтяха във ритъм тела,
затанцуваха блус... танц греховен, не, не е драма.
Докосваха длани. Резонираха мисли с вълни
и чудото стана, сякаш бяха наяве.
Тишината се сливаше с мигове сластни - мечти,
устните шепнеха... прегърни ме, прегърни до забрава.
Изпрати ми любов по вятъра топъл от юг.
Омагьосай ме, нека за дълго съм твоя.
Бъди ти за мене, единствено, светлия лъч,
целуни ме, съдба... а после, после слей ме с прибоя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
