22 апр. 2010 г., 09:50

Целувай ме!

1.6K 0 7

Целувай ме! Докосвай ме със устни!
Разпалвай в мен живот и светлина!
Очите ти - магьосници изкусни,
ще ме превърнат в изворна вода.

И ако някога без жал съдбата
със мрак очите ти плени,
аз ще ти върна светлината
и радостта на слънчевите дни.

Ако сърцето твое в изнемога
гори от жажда и тъга,
ще те предпазя от тревога,
със обич ще те утоля.

Целувай ме! Докосвай ме със устни!
Дарявай ме с мечти и топлина,
че любовта - магьосница изкусна,
от мен направи истинска жена!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Анчо, Вили, Ани, Мони и Кати! Истинския, искрен стих може да докосне и развълнува само чувствители сърца, като вашите.
    Радвам се на нашите задочни срещи и на вашите вълнуващи творби, които следя с интерес. Поздрави и успех на всички!
  • чудесен стих!много мил, нежен и така докосващ!
  • Разчувства ме, Гени!
    Много е хубаво!
    Влюбено, нежно, емоционално
    заредено произведение!
    Браво на теб !
    Успех и приятни почивни дни!
    Шестичка !
  • И мен ме докосна! Поздрав!
  • Толкова много обич си заключила в стиха си, че колкото пъти го чета ми става все по-хубаво на душата!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...