Целувка
с поглед влюбен облак бял
и разтвори тънки пръсти
да погали свода вял.
Свойте устни то разтегна
в леки, топлещи вълни -
после някак тихо легна
върху облачни гърди...
То попадна в чудна бездна,
в млечен пух на облак бял
и го грабна тръпка звездна -
завъртя се свода цял...
Нежно слънцето потърси
пулса див на облак бял,
с топли длани то затърси
мекостта на облак спрял!
И небето в сладост жълта
пие облачен нектар,
слънце жадно нежност гълта -
поглед свежда свода стар...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анжела Иванова Все права защищены