20 ago 2007, 11:17

Целувка

  Poesía
2.2K 1 16
Нежно слънцето потърси
с поглед влюбен облак бял
и разтвори тънки пръсти
да погали свода вял.

Свойте устни то разтегна
в леки, топлещи вълни -
после някак тихо легна
върху облачни гърди...

То попадна в чудна бездна,
в млечен пух на облак бял
и го грабна тръпка звездна -
завъртя се свода цял...

Нежно слънцето потърси
пулса див на облак бял,
с топли длани то затърси
мекостта на облак спрял!

И небето в сладост жълта
пие облачен нектар,
слънце жадно нежност гълта -
поглед свежда свода стар...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анжела Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...