29 апр. 2014 г., 12:48

Целувка

Поэзия » Другая

789 0 3

Отивам на среща с жена, тя ме посреща,
Наивно подава ми свойта ръка гореща,
Взимам ръката в своята и мисля за нещо,
С какво да я заговора тази жена отсреща.
Тя обяснява, това било невинна среща,
Сутринта била яла леща, на обяд пак леща,
Гледам, стоя, не зная какво да кажа и само са блеща.

Сядаме в кафенето отсреща да пием по нещо,
Говорим за нещо, а в мене все тая мисъл копнеща -
Да я цалуна, но как да направя това още на първата среща?
Изглежда зловещо! Не жената отсреща изглежда зловещо, а желанието ми
да я цалуна още на първата среща, такова нещо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

agentxxl76 (Кристиан Ковачев)

Лора на Яворов му е казвала "цАлуна"

2014-04-30T09:16:36+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

ха-ха-ха, много ведро и смешничко.. Веселко ми стана и даже се притистиснах и аз покрай изгарящите копнежи на лир.герой.. и тази лещаа - много ме нарадва! П.С.: цАлуна е страшно попадение, не знам дали е от притеснението, или е нарочна, ама е точно на място, точно

2014-04-30T02:35:19+03:00
toxin (Таня Донова)

Оставих го "цалуна", може и да е техническа грешка, но си отиват с лещата

2014-04-29T12:48:56+03:00