agentxxl76 (Кристиан Ковачев)
25 2
29 апр. 2014 г., 12:48

Целувка 

  Поэзия » Другая
560 0 3

Отивам на среща с жена, тя ме посреща,
Наивно подава ми свойта ръка гореща,
Взимам ръката в своята и мисля за нещо,
С какво да я заговора тази жена отсреща.
Тя обяснява, това било невинна среща,
Сутринта била яла леща, на обяд пак леща,
Гледам, стоя, не зная какво да кажа и само са блеща.

Сядаме в кафенето отсреща да пием по нещо,
Говорим за нещо, а в мене все тая мисъл копнеща -
Да я цалуна, но как да направя това още на първата среща?
Изглежда зловещо! Не жената отсреща изглежда зловещо, а желанието ми
да я цалуна още на първата среща, такова нещо.

© Кристиан Ковачев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Лора на Яворов му е казвала "цАлуна"
  • ха-ха-ха, много ведро и смешничко.. Веселко ми стана и даже се притистиснах и аз покрай изгарящите копнежи на лир.герой.. и тази лещаа - много ме нарадва! П.С.: цАлуна е страшно попадение, не знам дали е от притеснението, или е нарочна, ама е точно на място, точно
  • Оставих го "цалуна", може и да е техническа грешка, но си отиват с лещата
Предложения
: ??:??