Целувка
Отивам на среща с жена, тя ме посреща,
Наивно подава ми свойта ръка гореща,
Взимам ръката в своята и мисля за нещо,
С какво да я заговора тази жена отсреща.
Тя обяснява, това било невинна среща,
Сутринта била яла леща, на обяд пак леща,
Гледам, стоя, не зная какво да кажа и само са блеща.
Сядаме в кафенето отсреща да пием по нещо,
Говорим за нещо, а в мене все тая мисъл копнеща -
Да я цалуна, но как да направя това още на първата среща?
Изглежда зловещо! Не жената отсреща изглежда зловещо, а желанието ми
да я цалуна още на първата среща, такова нещо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Ковачев Всички права запазени
