Вечер усещам как ме целуваш,
усещам топлината на прегръдките ти,
но нещо не е същото, не е както преди.
Любовта изведнъж се изпари,
остана само едно приятелство,
омърсено от ласките ни на любов.
Не искам ти да тръгваш,
не искам да те загубя,
искам те до мен завинаги.
Не искам да мисля,
че това е целувката ни за последно…
Как да ти кажа, че ти за мен си всичко.
Как да ти кажа, че още ме боли,
когато погледнеш друга.
Но знам, че тази нощ ти си с мен,
но не искам ти да тръгваш.
Не искам да си мисля,
че тази нощ е последна,
Не искам да мисля,
че това е целувката ни за последно…
Недей да тръгваш и слънцето като изгрее,
остани до мен, позволи ми да се радвам на сънените ти очи.
Събуди ме, целуни ме, но не за последно...
Нека това бъде началото на една нова любов,
прераждането на сърцата ни.
Нека това не е целувката ни за последно.
© Жу Русанова Все права защищены