„…спомени бухнали като лоза.”
Петя Дубарова
Ще те целуна в очакване, ръцете ти
да ме обгърнат, като бухнала лоза,
да се изгубя в прегръдката на леторастите,
омаян от цъфтежа на ресите!
Ще слушам разказа ти зимен,
потънал във съновидения,
в очакване на кукувича песен,
когато в теб сълзите са щастливи,
когато „спящите очи”
разтварят свойте мигли, ...