15.06.2018 г., 9:05

Целувката

584 1 0

 

„…спомени бухнали като лоза.”

Петя Дубарова

 

Ще те целуна в очакване, ръцете ти

да ме обгърнат, като бухнала лоза,

да се изгубя в прегръдката на леторастите,

омаян от цъфтежа на ресите!

 

Ще слушам разказа ти зимен,

потънал във съновидения,

в очакване на кукувича песен,

когато в теб сълзите са щастливи,

 

когато „спящите очи”

разтварят свойте мигли,

и в зениците им просветва

мечтаното във зимния им сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Корадов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...