Целувката

„…спомени бухнали като лоза.”

Петя Дубарова

Ще те целуна в очакване, ръцете ти

да ме обгърнат, като бухнала лоза,

да се изгубя в прегръдката на леторастите,

омаян от цъфтежа на ресите!

Ще слушам разказа ти зимен,

потънал във съновидения,

в очакване на кукувича песен,

когато в теб сълзите са щастливи,

когато „спящите очи”

разтварят свойте мигли,

и в зениците им просветва

мечтаното във зимния им сън.