Целувката на Бога
Целувката на Бога ме погали,
разтвори лотоса на моята душа
и сякаш тиха Безконечност
изгря в Небето на Духа.
А бисерни слънца - гиганти
върху ръцете ми накацаха,
като ята от птици прелетни,
завърнали се в своите гнезда.
И космосът със дреха свилена
обгърна ме и нежно призова
от светове далечни и могъщи,
Ангелските светли същества.
Във Цялото, окъпано от тишина,
звучеше Огнена симфония
и мигом сляхме се в едно
със общата вселенска полифония.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Филипов Все права защищены
