angelbard (Ангел Филипов)
271 300
28.10.2010 г., 21:42 ч.

Целувката на Бога 

  Поезия » Философска
731 0 6

Целувката на Бога ме погали,

разтвори лотоса на моята душа

и сякаш тиха Безконечност

изгря в Небето на Духа.

А бисерни слънца  - гиганти

върху ръцете ми накацаха,

като ята от птици прелетни,

завърнали се в своите гнезда.

И космосът със дреха свилена

обгърна ме и нежно призова

от светове далечни и могъщи,

Ангелските светли същества.

Във Цялото, окъпано от тишина,

звучеше Огнена симфония

и мигом сляхме се в едно

със общата вселенска полифония.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е човешка любов, усетих Любовта на Бога по време на медитация и се опитах да го напиша, не знам до колко се получи! А иначе сега обичам по човешки, но това е друга тема. Наистина е благословия да изпиташ такива неща!
  • Красиво и дълбоко като Безкрая. Адмирации!
  • И аз съм усетила тази целувка! Прекрасна е! Поздрави за този стих и от мен!
  • Не те е целунал Годпод, а някакво чисто и възвишено чувство... дано е неочаквано изкочила из дебрите любов. Ако е така, ти просто си благословен.
  • Целувка - благословение!
  • .....хубава целувка......хареса ми...чак аз я усетих
Предложения
: ??:??