Целувката на Бога
Целувката на Бога ме погали,
разтвори лотоса на моята душа
и сякаш тиха Безконечност
изгря в Небето на Духа.
А бисерни слънца - гиганти
върху ръцете ми накацаха,
като ята от птици прелетни,
завърнали се в своите гнезда.
И космосът със дреха свилена
обгърна ме и нежно призова
от светове далечни и могъщи,
Ангелските светли същества.
Във Цялото, окъпано от тишина,
звучеше Огнена симфония
и мигом сляхме се в едно
със общата вселенска полифония.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
