Целувката на Бога ме погали,
разтвори лотоса на моята душа
и сякаш тиха Безконечност
изгря в Небето на Духа.
А бисерни слънца - гиганти
върху ръцете ми накацаха,
като ята от птици прелетни,
завърнали се в своите гнезда.
И космосът със дреха свилена
обгърна ме и нежно призова
от светове далечни и могъщи,
Ангелските светли същества.
Във Цялото, окъпано от тишина,
звучеше Огнена симфония
и мигом сляхме се в едно
със общата вселенска полифония.
© Ангел Филипов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
