14 авг. 2007 г., 15:25

Цената на красотата

959 0 2
Всички искат да бъдат красиви.
Всяко момиче мечтае за
слаби и дълги крака, красива външност
подлага се на убийствени диети
и накрая, какво? Всеки мъж,
като я види онемява! Влюбва се?
Не, просто иска да я заведе у тях
и да съгрешат, а после?
Останала очарована, слиза от колата му,
понечва да го целуне, а той дори на се опитва.
Изрича една лъжа и едно празно обещание.
Всички сме го чували, нали?
"Ще ти се обадя"
Красивото като кукла момиче се прибира,
отлага всички ангажименти за другата вечер.
Стои до телефона готова да вдигне,
но той не изписва името на нейния среднощен принц.
Така минава и тази вечер в самота.
На другия ден, мислеийки че е преодоляла болката,
излиза красивата кукла, останала за пореден път без сърце,
вижда присмех в очите на всички:
той е разказал всичко на приятелите си.
Изкарал себе си велик, а нея - лека жена.
Затова е по-добре да не си красив външно,
защото ще знаеш, че няма да те обичат еднократно.
Няма да си поредната прекрасна бройка,
 с която да се хвали някой!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелчето Първановска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силни и достоверни думи!Но понякога и на нас "по-различните" ни се иска да сме кукли за ноща,а не винаги да сме само добрите приятелки!Поздрави!
  • Камелче, това не е стихотворение, а по-скоро нещо като есе. По добре го напиши в подобаващия за жанра вид.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...