14.08.2007 г., 15:25

Цената на красотата

953 0 2
Всички искат да бъдат красиви.
Всяко момиче мечтае за
слаби и дълги крака, красива външност
подлага се на убийствени диети
и накрая, какво? Всеки мъж,
като я види онемява! Влюбва се?
Не, просто иска да я заведе у тях
и да съгрешат, а после?
Останала очарована, слиза от колата му,
понечва да го целуне, а той дори на се опитва.
Изрича една лъжа и едно празно обещание.
Всички сме го чували, нали?
"Ще ти се обадя"
Красивото като кукла момиче се прибира,
отлага всички ангажименти за другата вечер.
Стои до телефона готова да вдигне,
но той не изписва името на нейния среднощен принц.
Така минава и тази вечер в самота.
На другия ден, мислеийки че е преодоляла болката,
излиза красивата кукла, останала за пореден път без сърце,
вижда присмех в очите на всички:
той е разказал всичко на приятелите си.
Изкарал себе си велик, а нея - лека жена.
Затова е по-добре да не си красив външно,
защото ще знаеш, че няма да те обичат еднократно.
Няма да си поредната прекрасна бройка,
 с която да се хвали някой!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелчето Първановска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силни и достоверни думи!Но понякога и на нас "по-различните" ни се иска да сме кукли за ноща,а не винаги да сме само добрите приятелки!Поздрави!
  • Камелче, това не е стихотворение, а по-скоро нещо като есе. По добре го напиши в подобаващия за жанра вид.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...