21 июн. 2017 г., 09:33

Цената на мечтите

1.2K 1 6

Притисната от пресата жестока

на множество финансови стени,

избрах пътеката, с посока,

която преобърна мойте дни.

 

Бях в колектив, работех здраво,

без въздух да успея да поема.

Там хората се трудят и по право

решават си паричната дилема.

 

В едно кълбо търкаляха се дните,

не отличавах нощ от ден,

препусках в коловоза на парите,

а спирката все бягаше от мен.

 

Насън се трудех и насън живеех,

загубила усещане за време.

Зомбирана от темпото, не смеех

да помечтая, дявол да ме вземе.

 

Порядки строги в бизнеса суров –

това ли бе цената на мечтите?!

Ако си бях избрала пътя нов,

със здраве заплатила бих щетите.

 

Безкрайно изтощена оцелях

при сблъсъците тежки в занаята.

След месеци в тревоги проумях –

не съм готова да платя цената.

 

/12.02.2017г./

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Zoya Mitrusheva Все права защищены

Поводът е доскорошната ми работа като консултант обслужване на клиенти в голям международен колцентър. Нека моите бивши колеги са живи, здрави и успешни!

 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....