29 июн. 2011 г., 23:13

* * *

850 0 0

В погледа ти себе си познах

и там света наново преоткрих.

Там красотата на деня съзрях

и там за теб стих сътворих.

 

Там пеперудени крила видях,

нежна пролет, златна есен.

И там розов цвят с очи набрах,

тон откъснах, написах песен.

 

Там зората златна посрещнах

и там залеза лазурен изпратих.

Там ангел в очите погледнах

и гълъб бял при тебе пратих.

 

Към теб лети и под белите крила

песента и стиха ми за тебе носи.

Но с тях той ти носи и моята душа

и любовта ти тази вечер за мен ще проси. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станчо Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...