Jun 29, 2011, 11:13 PM

* * *

  Poetry » Love
849 0 0

В погледа ти себе си познах

и там света наново преоткрих.

Там красотата на деня съзрях

и там за теб стих сътворих.

 

Там пеперудени крила видях,

нежна пролет, златна есен.

И там розов цвят с очи набрах,

тон откъснах, написах песен.

 

Там зората златна посрещнах

и там залеза лазурен изпратих.

Там ангел в очите погледнах

и гълъб бял при тебе пратих.

 

Към теб лети и под белите крила

песента и стиха ми за тебе носи.

Но с тях той ти носи и моята душа

и любовта ти тази вечер за мен ще проси. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станчо Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...