Чадър
Специално за един добър познат, който поиска повече оптимизъм в поезията.
Тъмен облак, наежен, върху слънцето спря -
над града свойта нежност в миг небето изля.
Като хор от звънчета тротоарът звучи,
в мойта, мократа дреха, се потапят... очи.
Твойта помощ галантна ме залива със смях,
но защо, непонятно, под чадъра ти спрях.
А от локвите - пръски. Мен докосна едва...
от косите ми в пръстите ти остана... дъга.
Тротоар невъзможен. И един непознат.
И е строг, и е сложен подреденият свят, но...
... пазя късче от лято - тъмен поглед, добър,
и следа е дъгата - от твоя пъстър чадър.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Гецова Все права защищены
