Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
May 23, 2008, 5:52 PM

Чадър 

  Poetry » Humour
1134 0 14

  Специално за един добър познат, който поиска повече оптимизъм в поезията.

 

 

Тъмен облак, наежен, върху слънцето спря -

над града свойта нежност в миг небето изля.

Като хор от звънчета тротоарът звучи,

в мойта, мократа дреха, се потапят... очи.

Твойта помощ галантна ме залива със смях,

но защо, непонятно, под чадъра ти спрях.

А от локвите - пръски. Мен докосна едва...

от косите ми в пръстите ти остана... дъга.

Тротоар невъзможен. И един непознат.

И е строг, и е сложен подреденият свят, но...

 

... пазя късче от лято - тъмен поглед, добър,

и следа е дъгата - от твоя пъстър чадър.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??