25 апр. 2016 г., 22:53

Чай

1.9K 5 15

Не вярвам на фалшиви новолуния,

на пристъпи от думи... И вини.

Смущават ме не твоите безумия,

а простичкото, тъжно: “Остани!”.

Защо да спра?

Подай една причина!

Една надежда мъничка ми дай

и аз до нея ще изровя мина...

 

Недей сега да ми доливаш чай!

Не гледай тъжно!

Нека се изпратим

във тъмното,

до входната врата.

 

Как искаш с теб да сме 

„добри приятели”?

 

Не мога,  “Скъпи”!

 

Аз ти бях жена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...