Не вярвам на фалшиви новолуния,
на пристъпи от думи... И вини.
Смущават ме не твоите безумия,
а простичкото, тъжно: “Остани!”.
Защо да спра?
Подай една причина!
Една надежда мъничка ми дай
и аз до нея ще изровя мина...
Недей сега да ми доливаш чай!
Не гледай тъжно!
Нека се изпратим
във тъмното, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up