25.04.2016 г., 22:53 ч.

Чай 

  Поезия » Друга
1450 5 15

Не вярвам на фалшиви новолуния,

на пристъпи от думи... И вини.

Смущават ме не твоите безумия,

а простичкото, тъжно: “Остани!”.

Защо да спра?

Подай една причина!

Една надежда мъничка ми дай

и аз до нея ще изровя мина...

 

Недей сега да ми доливаш чай!

Не гледай тъжно!

Нека се изпратим

във тъмното,

до входната врата.

 

Как искаш с теб да сме 

„добри приятели”?

 

Не мога,  “Скъпи”!

 

Аз ти бях жена.

© Росица Младенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така се секва чай! И хленч.
    Заковаваш!
  • Страхотно!
  • Благодаря ви за добрите думи Кирил, Засегабезиме и Олеся
  • Много е силно!
  • Харесах много!
  • Радвам се, че открих Твоите стихове, те са учебник по човечност...
    Благодаря най-искрено!
  • Благодаря ви teis и Росица
  • Много ми харесва!
  • Хареса ми, Роси!
  • Благодаря на всички, които прочетоха и които са се почувствали докоснати от написаното. Това споделяне означава много за мен. Поздрави!
  • Много добро, радвам се, че прочетох!
  • Любимо ми е (вече) много!
    И те намерих на едно друго място и те изчетох, пък
  • Ех, тези слабохарактерни мъже... А колко малко е нужно, за да обичаш...


    Не можах да стигна звездите...

    Ще ти подам ръка, ще те изпратя
    и няма да си никога сама.
    Докато се разтапя луната
    ставам твоя самота.
    И няма никога да бъда мрачен,
    само малко лепнеща вина
    ще ме завива вечер, но ухаеща
    ще идваш като моята звезда...
  • "Една надежда мъничка ми дай
    и аз до нея ще изровя мина..."
    Нямам думи! Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Давайте още!
    Ей такива вечери искам! Всяка черешка си има торта и обратното!
    Чудно, Роси!
Предложения
: ??:??