Не вярвам на фалшиви новолуния,
на пристъпи от думи... И вини.
Смущават ме не твоите безумия,
а простичкото, тъжно: “Остани!”.
Защо да спра?
Подай една причина!
Една надежда мъничка ми дай
и аз до нея ще изровя мина...
Недей сега да ми доливаш чай!
Не гледай тъжно!
Нека се изпратим
във тъмното, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация