Чай
Не вярвам на фалшиви новолуния,
на пристъпи от думи... И вини.
Смущават ме не твоите безумия,
а простичкото, тъжно: “Остани!”.
Защо да спра?
Подай една причина!
Една надежда мъничка ми дай
и аз до нея ще изровя мина...
Недей сега да ми доливаш чай!
Не гледай тъжно!
Нека се изпратим
във тъмното,
до входната врата.
Как искаш с теб да сме
„добри приятели”?
Не мога, “Скъпи”!
Аз ти бях жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Младенова Всички права запазени
И хленч.
