4 сент. 2006 г., 20:07

Чаках

741 0 3
И чаках... Чаках дълго да ме потърсиш,
като прашна книга на забравен рафт.
Лежейки сам в леглото, за мен да се замислиш
и за наскоро подредения от мене шкаф.
За последната ни игра любовна да си спомниш
и мисълта ми за теб с едничка твоя да догониш..

На Траян

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав е стихът, само в последния ред думата "твоя", според мен, събужда и подсъзнателни асоциации.
  • Има смисъл и съвсем лека нужда от преработка. Може би да го удължиш. 3 от мен и да се усъваршенстваш.
  • Така бих се радвала, ако тези, които оценят стиховете като лоши, да пишат и причината.. Това би допринесло за подобряването им.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...