4 сент. 2006 г., 20:07

Чаках

739 0 3
И чаках... Чаках дълго да ме потърсиш,
като прашна книга на забравен рафт.
Лежейки сам в леглото, за мен да се замислиш
и за наскоро подредения от мене шкаф.
За последната ни игра любовна да си спомниш
и мисълта ми за теб с едничка твоя да догониш..

На Траян

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав е стихът, само в последния ред думата "твоя", според мен, събужда и подсъзнателни асоциации.
  • Има смисъл и съвсем лека нужда от преработка. Може би да го удължиш. 3 от мен и да се усъваршенстваш.
  • Така бих се радвала, ако тези, които оценят стиховете като лоши, да пишат и причината.. Това би допринесло за подобряването им.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...