Чакай ме!
Чакай ме!
Да сме заедно с теб не можем,
забранена ни е обичта
и любовта ни невъзможна,
и пари в двамата сълза.
Викай ме в съня си вечер,
от океана чакай да изплувам,
дори от теб да съм далече -
любовта ни съществува!
Дочувай моите стъпки в мрака,
макар да знаеш, че не идвам аз
и при мене нощем ще те чакам,
не забравяй всичко между нас!
Пред забранена и невъзможна любов,
предпочитам да умра,
отколкото сърцето да е зов,
а да осъмвам все сама.
Чакай ме, ще дойда някой ден,
но тогава вече ще е късно,
ще целувам камък вместо теб,
а вместо тяло ще прегръщам кръста...
24.07.2004
Да сме заедно с теб не можем,
забранена ни е обичта
и любовта ни невъзможна,
и пари в двамата сълза.
Викай ме в съня си вечер,
от океана чакай да изплувам,
дори от теб да съм далече -
любовта ни съществува!
Дочувай моите стъпки в мрака,
макар да знаеш, че не идвам аз
и при мене нощем ще те чакам,
не забравяй всичко между нас!
Пред забранена и невъзможна любов,
предпочитам да умра,
отколкото сърцето да е зов,
а да осъмвам все сама.
Чакай ме, ще дойда някой ден,
но тогава вече ще е късно,
ще целувам камък вместо теб,
а вместо тяло ще прегръщам кръста...
24.07.2004
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Михайлова Все права защищены
