22 июн. 2021 г., 23:58

Чакам те в другия свят

836 0 1

Всеки миг е студена година.
Всяка минута е мрачен век.
Чакам някой да намине,
при отдавна забравен човек.
 
Мислите блуждаят неуморно,
и се блъскат в черни стени.
Чувствата бушуват непокорно,
забранени от демони зли.
 
Искам да чуя сърцето си.
Искам кръвта ми да кипи.
Напред протягам ръцете си
и непрогледно отварям очи.
 
Откога ли съм тук, не зная,
но твоята липса боли.
Спомени тъжно витаят,
за отдавна отминали дни.
 
В миг радост изпълва душата.
Усещам, че идваш при мен.
Дошла да смениш цветята,
пред надгробния камък студен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Зарев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...