Всеки миг е студена година.
Всяка минута е мрачен век.
Чакам някой да намине,
при отдавна забравен човек.
 
Мислите блуждаят неуморно,
и се блъскат в черни стени.
Чувствата бушуват непокорно,
забранени от демони зли.
 
Искам да чуя сърцето си.
Искам кръвта ми да кипи.
Напред протягам ръцете си
и непрогледно отварям очи.
 
Откога ли съм тук, не зная,
но твоята липса боли.
Спомени тъжно витаят,
за отдавна отминали дни.
 
В миг радост изпълва душата.
Усещам, че идваш при мен.
Дошла да смениш цветята,
пред надгробния камък студен!