22.06.2021 г., 23:58

Чакам те в другия свят

838 0 1

Всеки миг е студена година.
Всяка минута е мрачен век.
Чакам някой да намине,
при отдавна забравен човек.
 
Мислите блуждаят неуморно,
и се блъскат в черни стени.
Чувствата бушуват непокорно,
забранени от демони зли.
 
Искам да чуя сърцето си.
Искам кръвта ми да кипи.
Напред протягам ръцете си
и непрогледно отварям очи.
 
Откога ли съм тук, не зная,
но твоята липса боли.
Спомени тъжно витаят,
за отдавна отминали дни.
 
В миг радост изпълва душата.
Усещам, че идваш при мен.
Дошла да смениш цветята,
пред надгробния камък студен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Зарев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....