22.06.2021 г., 23:58

Чакам те в другия свят

841 0 1

Всеки миг е студена година.
Всяка минута е мрачен век.
Чакам някой да намине,
при отдавна забравен човек.
 
Мислите блуждаят неуморно,
и се блъскат в черни стени.
Чувствата бушуват непокорно,
забранени от демони зли.
 
Искам да чуя сърцето си.
Искам кръвта ми да кипи.
Напред протягам ръцете си
и непрогледно отварям очи.
 
Откога ли съм тук, не зная,
но твоята липса боли.
Спомени тъжно витаят,
за отдавна отминали дни.
 
В миг радост изпълва душата.
Усещам, че идваш при мен.
Дошла да смениш цветята,
пред надгробния камък студен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Зарев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...