2 сент. 2006 г., 23:32

Чакам теб

1.5K 0 5

Защо когато чакам теб

десетки други се явяват

и нови спомени в проект

един след друг ми обещават?

Мъже еднакви като струни,

неустоими - често и съвсем,

аз зная всички техни думи,

с които ще се съберем.

Целувки, после състезание,

гореща нощ и летен ден,

кой ще покаже обаяние

и кой ще бъде победен?

На сутринта отново стари

ненужно ще се разделим

и бързо, сякаш си опарен

ще си отидеш, бивш любим.

И няма вече да потърсиш

отново нежността у мен,

аз зная, знаех, че ме лъжеш

и знам, че си така роден.

Но истинския чакам още,

години чакам в самота

да ме прегърне някой нощем

и да не тръгне сутринта.

Да ме попита – как живея,

да ми измисля имена,

притихнал в моята постеля

да ме превърне във жена.

Любов, готова да изпита

докрая всички сетива

не се страхува да се скита

и да се върне у дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми,наистина е много силно и истинско...
  • Много силно!!! Просто... ме разтърси.
  • Много е хубаво, Мария!!! Поздрави!!!
  • Да,търсещи и очакващи...колко много жени има по света!
    МНОГО хубав стих!
    Браво!
  • Безапелационно /6/
    Силен е целия стих, но най-много ми хареса частта:

    "Но истинския чакам още,
    години чакам в самота
    да ме прегърне някой нощем
    и да не тръгне сутринта.
    Да ме попита – как живея,
    да ми измисля имена,
    притихнал в моята постеля
    да ме превърне във жена."
    Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...