Защо когато чакам теб
десетки други се явяват
и нови спомени в проект
един след друг ми обещават?
Мъже еднакви като струни,
неустоими - често и съвсем,
аз зная всички техни думи,
с които ще се съберем.
Целувки, после състезание,
гореща нощ и летен ден,
кой ще покаже обаяние
и кой ще бъде победен?
На сутринта отново стари
ненужно ще се разделим
и бързо, сякаш си опарен
ще си отидеш, бивш любим.
И няма вече да потърсиш
отново нежността у мен,
аз зная, знаех, че ме лъжеш
и знам, че си така роден.
Но истинския чакам още,
години чакам в самота
да ме прегърне някой нощем
и да не тръгне сутринта.
Да ме попита – как живея,
да ми измисля имена,
притихнал в моята постеля
да ме превърне във жена.
Любов, готова да изпита
докрая всички сетива
не се страхува да се скита
и да се върне у дома.
© Мария Всички права запазени