Твои ли са тези плахи стъпки
под прозореца навън?
Като чакани мечтани тръпки
те изпълват краткия ми сън.
Ти ли идваш - или аз сънувам
всяка вечер винаги едно,
влизаш плахо, дълго ме целуваш
и шептиш безкрайно лека нощ.
Идвай пак, идвай пак
и все това прави,
стига ми да зная, че си пътник,
който всяка нощ към мен върви.
© Ели Зарева Все права защищены