6 авг. 2008 г., 10:10

Чакаща обич

740 0 8
Кръстопът и обич разпиляна.
Познати думи и мълчание.
А после лутане и обичта - събрана,
очакваща потърсено признание.

Очакваща във себе си да срещне
безбройни пътища, но само в две посоки.
И правилно да раздели от грешно,
за да прогледнем в чувствата дълбоко.

И вечно чака обичта, тъй чакана
да ни покаже накъде да тръгнем.
И да изтрие болката изплакана,
за да не може тя да се завърне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И да изтрие болката изплакана,
    за да не може тя да се завърне

    Дано никога не те боли от любов мила!!!Стихът е страхотен поздрави!!!!
  • Много хубаво стихче.Поздравления
  • Благодаря много на всички!
  • "Очакваща във себе си да срещне
    безбройни пътища, но само в две посоки.
    И правилно да раздели от грешно,
    за да прогледнем в чувствата дълбоко."

    Браво, Ирен! Надълбоко гледаш!
  • разпиляна обич...и красива надежда...в нежна поезия...
    прекрасна си, мила Ирен...с обич.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...