6 авг. 2008 г., 10:10

Чакаща обич

736 0 8
Кръстопът и обич разпиляна.
Познати думи и мълчание.
А после лутане и обичта - събрана,
очакваща потърсено признание.

Очакваща във себе си да срещне
безбройни пътища, но само в две посоки.
И правилно да раздели от грешно,
за да прогледнем в чувствата дълбоко.

И вечно чака обичта, тъй чакана
да ни покаже накъде да тръгнем.
И да изтрие болката изплакана,
за да не може тя да се завърне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И да изтрие болката изплакана,
    за да не може тя да се завърне

    Дано никога не те боли от любов мила!!!Стихът е страхотен поздрави!!!!
  • Много хубаво стихче.Поздравления
  • Благодаря много на всички!
  • "Очакваща във себе си да срещне
    безбройни пътища, но само в две посоки.
    И правилно да раздели от грешно,
    за да прогледнем в чувствата дълбоко."

    Браво, Ирен! Надълбоко гледаш!
  • разпиляна обич...и красива надежда...в нежна поезия...
    прекрасна си, мила Ирен...с обич.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...