Животът си върви,
той чака.
Измъчван от фалшиви мисли, чака...
Чака в мрака
на своята измислена прилежност,
чака и забравил всяка нежност
смята, че най-важно е да минат всички лоши мисли,
инак щастието не би било най-истинско.
Чакай си... подритват твоята фалшива съвест,
ала ти я защитаваш с горест,
тъй като за тях тя е фалшива,
но за теб дори е по-красива.
От най-потенциалния красив момент
и поради таз причина си студен.
И да чакаш продължаваш.
Каза, че ще мине време без да се надяваш.
Трябвало да мине време, във което ти оставаш
само с твоята съвест.
Сякаш много съгреши...
съгреши или си въобрази?
Май е вероятно второто...
чакаш, дори с риск да те прекърши...
чакането... и животът свърши.