18 мая 2025 г., 15:45

Чао, училище

597 5 12

Чао, училище любимо,

с теб за малко се прощавам,

щото слънчице игриво

ме с усмивка поздравява.

И подканя до забрава,

да мечтая, да се смея,

а в морето, тъй забавно 

сред вълничките да пея.

Да събирам бели миди

по брега за огърлици,

а рапанчетата скрити

да улавям по терлици.

После замъци от пясък

да строим със моя батко,

а пък щом се сгромолясат,

да започнем пак по братски

леден сладолед на пръчка,

да си ближем под чадъра, 

та да можем в детска глъчка,

да си бъбрим бъра-бъра!

 

Ех, училище любимо,

ще се върна пак на есен,

и тогава обещавам,

да ти посветя аз песен!

 

18.05.2025 г.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...