18 мая 2025 г., 15:45

Чао, училище

570 5 12

Чао, училище любимо,

с теб за малко се прощавам,

щото слънчице игриво

ме с усмивка поздравява.

И подканя до забрава,

да мечтая, да се смея,

а в морето, тъй забавно 

сред вълничките да пея.

Да събирам бели миди

по брега за огърлици,

а рапанчетата скрити

да улавям по терлици.

После замъци от пясък

да строим със моя батко,

а пък щом се сгромолясат,

да започнем пак по братски

леден сладолед на пръчка,

да си ближем под чадъра, 

та да можем в детска глъчка,

да си бъбрим бъра-бъра!

 

Ех, училище любимо,

ще се върна пак на есен,

и тогава обещавам,

да ти посветя аз песен!

 

18.05.2025 г.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...