Чарли

В едно полузабравено: Отдавна,

в една забравена от Бог страна

случайно срещнах я...И с буква главна

след нея пиша думата- Жена...

Защото с красотата си внезапно

разпръсна тя чаровност и финес   

и може да звучи невероятно,

но прояви към мене интерес...

И взех, че необмислено се влюбих

макар и да разбирах, че греша

понеже знаех сладките заблуди

във тайнството на женската душа.

Но бе непоносимо съвършенството

на нейните божествени черти

и винаги, когато ме погледнеше

краката ми омекваха в мечти...

Във цвят „кафе о ле” -тя тъй изящна

бе и страстна като хрътка преди лов,

и гъвкава като газела, властна

и Боговете да побърква от любов...

В традиция, за нас необяснима,

(но още жива в нейната страна )

тя откуп беше дала за да има:

съпруг, а за децата си-баща...

Но в сляпата лотария житейска

не случила на избор печеливш,

а в нея както в Руската рулетка

не е възможно двойно да грешиш...

Съпругът и оказал се безсилен,

не я направил никога Жена,

но примирена със живот стерилен

запазила  надеждица  една,

че може мъж по женски да познае,

а той ще е от Бога призован

и нов живот във нея ще извае-

в утробата ѝ като в страстен храм...

И вечер тя оставяше за Бога

подаръци пред външната врата

за да измоли милостта му строга

за нежното си право на Жена...

А сутрин първо бързаше да зърне

подаръците взел ли си е Бог-

готова и света да преобърне

за друга нощ, но и със друг залог...

Тя любовта ми, плаха и безплътна

усети изненадана  веднъж-

надеждата ѝ ме прониза, смътна:

“-Бъди ми, ако ме желаеш, мъж!..”

...И ето, че годините минават,

живота се изнизва  като дим

и съжалявам, че със Оня Бог тогава

не пожелахме да я поделим...

                                        д-р Коста КАЧЕВ