28.02.2012 г., 16:14

Чарли

581 0 0

 

           Чарли

 

 

В едно полузабравено: Отдавна,

в една забравена от Бог страна

случайно срещнах я...И с буква главна

след нея пиша думата- Жена...

 

Защото с красотата си внезапно

разпръсна тя чаровност и финес   

и може да звучи невероятно,

но прояви към мене интерес...

 

И взех, че необмислено се влюбих

макар и да разбирах, че греша

понеже знаех сладките заблуди

във тайнството на женската душа.

 

Но бе непоносимо съвършенството

на нейните божествени черти

и винаги, когато ме погледнеше

краката ми омекваха в мечти...

 

Във цвят „кафе о ле” -тя тъй изящна

бе и страстна като хрътка преди лов,

и гъвкава като газела, властна

и Боговете да побърква от любов...

 

В традиция, за нас необяснима,

(но още жива в нейната страна )

тя откуп беше дала за да има:

съпруг, а за децата си-баща...

 

Но в сляпата лотария житейска

не случила на избор печеливш,

а в нея както в Руската рулетка

не е възможно двойно да грешиш...

 

Съпругът и оказал се безсилен,

не я направил никога Жена,

но примирена със живот стерилен

запазила  надеждица  една,

 

че може мъж по женски да познае,

а той ще е от Бога призован

и нов живот във нея ще извае-

в утробата ѝ като в страстен храм...

 

И вечер тя оставяше за Бога

подаръци пред външната врата

за да измоли милостта му строга

за нежното си право на Жена...

 

А сутрин първо бързаше да зърне

подаръците взел ли си е Бог-

готова и света да преобърне

за друга нощ, но и със друг залог...

 

Тя любовта ми, плаха и безплътна

усети изненадана  веднъж-

надеждата ѝ ме прониза, смътна:

“-Бъди ми, ако ме желаеш, мъж!..”

 

...И ето, че годините минават,

живота се изнизва  като дим

и съжалявам, че със Оня Бог тогава

не пожелахме да я поделим...

 

                                        д-р Коста КАЧЕВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...