8 авг. 2005 г., 21:24

Чаровник на средна възраст

1.2K 0 6
Блудници млади играят пред теб на принцеси.
Игрословно събличат те ерзац поетеси.
Пушиш силни цигари,пиеш силна ракия.
Имаш слаби приятели,куче-селска мастия.
Кърпиш я някак си от аванс до заплата.
Рядко гледаш нагоре,все по-често-земята.
Обрулен понякога,пак не се даваш
и перчема на вятъра през деня подаряваш.
А безсънни са нощите.И очите са сухи.
Мисълта уморена подрънква на кухо.
Не бързаш за никъде.Всичко знаеш нататък.
Нямаш нужда от спомени.Покажи им вратата.
А пък аз...те обичам.
Дъждът ли ти замъгли очилата?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хубавоооо...
  • Щом ми хареса нещо ...припявам
  • Дайк,мисля,че се е получил великолепен дует.На всички благодаря за добрите думи,вече бях започнала да се притеснявам,че моите стихове малко се четат и не се коментират
  • Блудници млади играят пред теб на принцеси.
    Което е така- така си е.
    Игрословно събличат те ерзац поетеси.
    Аз Нея си търся- къде си?
    Пушиш силни цигари,пиеш силна ракия.
    Моля, моля,само биричка пия
    Имаш слаби приятели,куче-селска мастия.
    Приятели вечни, и шнауцер - фурия.
    Кърпиш я някак си от аванс до заплата.
    Тук почти- но това е " играта"
    Рядко гледаш нагоре,все по-често-земята.
    Не позна - аз виждам Крилата
    Обрулен понякога,пак не се даваш
    Обрулен? Май прекаляваш.
    и перчема на вятъра през деня подаряваш
    Плешивото теме май че забравяш.
    А безсънни са нощите.И очите са сухи.
    Е не е юргана ми пухен
    Мисълта уморена подрънква на кухо.
    е туй си познала до тука
    Не бързаш за никъде.Всичко знаеш нататък.
    Бързам бъразам. Живота е кратък.
    Нямаш нужда от спомени.Покажи им вратата
    О не за бога- та това е Съдбата
    А пък аз...те обичам
    Замълчи влюбено птиче
    Дъждът ли ти замъгли очилата?
    Не гледай стъклата!






  • Много е добро!Браво!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...