Чаровник на средна възраст
Игрословно събличат те ерзац поетеси.
Пушиш силни цигари,пиеш силна ракия.
Имаш слаби приятели,куче-селска мастия.
Кърпиш я някак си от аванс до заплата.
Рядко гледаш нагоре,все по-често-земята.
Обрулен понякога,пак не се даваш
и перчема на вятъра през деня подаряваш.
А безсънни са нощите.И очите са сухи.
Мисълта уморена подрънква на кухо.
Не бързаш за никъде.Всичко знаеш нататък.
Нямаш нужда от спомени.Покажи им вратата.
А пък аз...те обичам.
Дъждът ли ти замъгли очилата?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Маринова Всички права запазени
