8 ago 2005, 21:24

Чаровник на средна възраст

  Poesía
1.2K 0 6
Блудници млади играят пред теб на принцеси.
Игрословно събличат те ерзац поетеси.
Пушиш силни цигари,пиеш силна ракия.
Имаш слаби приятели,куче-селска мастия.
Кърпиш я някак си от аванс до заплата.
Рядко гледаш нагоре,все по-често-земята.
Обрулен понякога,пак не се даваш
и перчема на вятъра през деня подаряваш.
А безсънни са нощите.И очите са сухи.
Мисълта уморена подрънква на кухо.
Не бързаш за никъде.Всичко знаеш нататък.
Нямаш нужда от спомени.Покажи им вратата.
А пък аз...те обичам.
Дъждът ли ти замъгли очилата?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубавоооо...
  • Щом ми хареса нещо ...припявам
  • Дайк,мисля,че се е получил великолепен дует.На всички благодаря за добрите думи,вече бях започнала да се притеснявам,че моите стихове малко се четат и не се коментират
  • Блудници млади играят пред теб на принцеси.
    Което е така- така си е.
    Игрословно събличат те ерзац поетеси.
    Аз Нея си търся- къде си?
    Пушиш силни цигари,пиеш силна ракия.
    Моля, моля,само биричка пия
    Имаш слаби приятели,куче-селска мастия.
    Приятели вечни, и шнауцер - фурия.
    Кърпиш я някак си от аванс до заплата.
    Тук почти- но това е " играта"
    Рядко гледаш нагоре,все по-често-земята.
    Не позна - аз виждам Крилата
    Обрулен понякога,пак не се даваш
    Обрулен? Май прекаляваш.
    и перчема на вятъра през деня подаряваш
    Плешивото теме май че забравяш.
    А безсънни са нощите.И очите са сухи.
    Е не е юргана ми пухен
    Мисълта уморена подрънква на кухо.
    е туй си познала до тука
    Не бързаш за никъде.Всичко знаеш нататък.
    Бързам бъразам. Живота е кратък.
    Нямаш нужда от спомени.Покажи им вратата
    О не за бога- та това е Съдбата
    А пък аз...те обичам
    Замълчи влюбено птиче
    Дъждът ли ти замъгли очилата?
    Не гледай стъклата!






  • Много е добро!Браво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...