Чаровникът от Андалусия

Един чаровен ден

Чаровно търсих

във чаша кехлибарена  - ума си

А в тъмното чаровно появи се

чаровник... и започна да ги ръси

Направо тъй чаровно заплених се

в момчешката усмивка и ръцете

че неусетно всичко просветли се...

Чаровно вече бях му във нозете

На Питър Пан приятел от детинство

Все още скача в локви и нехае

а Амир Аксел на бюрото е положил

да знае всеки колко всичко знае

И тъй... чаровни дни се нижат

Чаровникът обаче постепенно

пропуква се започва да прозира

чаровно милият дори не предполага

какъв чаровен... смях е  - подозирам

Чаровно и наивно дълго вярвах

че грешката е в моят телевизор

не исках да призная и повярвам  -

бездушен чар допуснала съм близо

Захапвах мислите си и ги дъвках

в отчаян порив – всичко да преглътна

Задавих се Изкашлях... и повърнах

Чаровно ли е

Може но на книга

Чаровнико така безпътно празен

Желая ти да стигнеш до мечтата

която гониш яздейки Торнадо...

Опивайки се сменяйки леглата

дали душа ще съхраниш и  вечно млада

Не съм аз тази дето всичко знае

И отговори нямам за мечтите

Едно съм се научила и пазя - 

Да уважавам и не лъжа във очите

Една чаровна нощ...

Чаровно смях се

Над себе си над теб и над сърцето

Което тъй чаровно заблуди се

че виждаш ли – във теб се смей детето

Сега... усмивката прилича на гротеска

Размазана озъбена и хищна

Не топли и чаровно не привлича

Благодаря ти още нещо ме  научи –

Чаровник без душа... да не обичам